Запор е дума, която във всеки нормален човек предизвиква немалко смущение. Това е термин от правото, който е свързан със съдебни действия против длъжник, който недобросъвестно или не по своя вина не може да върне паричен дълг. В тази сложна ситуация има вече не две страни по договора както до този момент (кредитор и длъжник), но се включва и трета – съдия изпълнител. ЧСИ – частният съдебен изпълнител – е натоварен с отговорността да запорира, продава и изземва имущество от длъжника в полза на ищеца. Това става след като е преминал съдебен процес, който осъжда длъжника на запор на имущество, пенсия или заплата.
Когато възникне спешна нужда от пари, човек се сеща за банковите заеми, бързите кредити или помощ от познати и роднини. Малцина допускат, че може да се стигне до лошия сценарии със запорирана банкова сметка или имущество, което се продава на търг. В действителност подобни действия могат да се случат само, след като всички останали начини за погасяване на дълга не са дали резултат.
Запорът може да бъде наложен върху приходи с различен произход, които длъжникът получава. Това са:
След като стартира съдебната част от отношенията, съответният частен съдебен изпълнител изпраща уведомление до работодателя. В писмото се съдържа запитване за основното месечно възнаграждение, което работодателят потвърждава, че изплаща на длъжника. Така то може да бъде доказано с документ със законно секвестируема сума. С други дума, следва запориране на определена част от заплатата на длъжника.
С това писмо работодателят няма касателство до правотата на наложения запор върху неговия служител. Често пъти работодателите искат да вземат отношение към съдебното решение, но тяхната роля в случая е само да докажат размера на трудовото възнаграждение.
Квесторът трябва да разбере дали сумата, която получава длъжникът, е над минималната месечна заплата, която е несеквестируем минимум. Проучва дали върху заплатата му има вече съществуващи запори и след това преминава към заповед за запор на определена сума от възнаграждението.
Тук важи принципът първият получава първи. Няма как да бъде запорирана сметката или заплатата на длъжник от втори или трети ищец едновременно с предхождащ ги такъв. Тези подробности би трябвало да се уточнят по време на проверка на документацията на кандидата за кредит и да се провери кредитната му история за лоши кредити, които евентуално биха довели до подобен нежелан развой. Ищецът има възможност да получи запор на заплатата на длъжника, само когато той изплати дължимата сума от предишния запор и заплатата му бъде освободена от него.
Запор не може да бъде наложен върху цялата заплата, защото има определени приходи, които се наричат несеквестируеми – освободени по закона за запориране. Кои са тези приходи, които държавата не може да отнеме в случай на задлъжняване?
Това са:
Законодателят е определил минималните суми, върху които може да бъде поставян запор на заплата. След като се определи сумата на възнаграждението, от нея се приспадат разходите за осигуровки и данъци. От получената сума за запориране се отделя част, която законодателят е определил за секвестиране. Тя зависи от размера на брутното месечно възнаграждение, наличието на деца в семейството на длъжника и от несеквестируемия минимум, който в България е минималната месечна заплата.
Налична е стъпаловидна таблица за доходите и запора върху заплатата. В зависимост от наличието или отсъствието на деца, на длъжника му се определя процент върху сумата, която ще бъде запорирана. При размер на месечното трудово възнаграждение над 1000 лв., половината от сумата се секвестира, ако в семейството му няма деца. А ако има такива, се секвестира една трета.
За по-нагледно разяснение на наложен запор ще покажем пример с месечна заплата от 1000 лв. В случай че сумата попада в диапазона 600-1200 лв., както е в примера, след приспадане на несеквестируемите суми процентът за вземане (една втора или една трета) от сумата ще бъде определен в зависимост от това дали длъжникът се грижи за деца. Както по-горе споменахме, при наличието на деца по-малка част от сумата се запорира (една трета).
От 1000 лв. първо се приспадат осигуровките и данъчните задължения, за да се получи базовата сума, върху която се изчислява процентът за удържане. Ако осигуровките възлизат на 180 лв., остават 820 лв. Тази сума влиза в горепосочения диапазон от 600-1200 лв. От тях не се приспада минималната месечна заплата за страната.
Сумата, която ще се удържи, е процент върху цялото нетно число и ако минималната заплата е 610 лв., тя не се вади от сумата 820 лв., а се облага. Да предположим, че длъжникът няма деца. В този случай от 820 лв. ще му бъдат запорирани половината от сумата, която възлиза на 410 лв. Тъй като по закон не може да се запорира сума, ненадвишаваща минималната работна заплата, сумата която остава за запор ще бъде тази, която надвишава минимума от 610 лв. Запорът ще бъде върху 210 лв.
Да, това е възможно. В този случай, за да бъде запорирана пенсията на длъжника, съдия изпълнителят трябва да изпрати уведомително писмо до НОИ. То е за запор върху пенсията на длъжника и НОИ трябва да отговорят писмено дали сумата, която се изплаща като пенсия, е по-голяма от минималното месечно възнаграждение за страната. В случай че го надвишава, се извършва принудителното вземане на средствата.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Дисклеймър: Информацията в тази блог статия има разясняваща цел и не включва всички възможни случаи, поради което същата не е всеобхватна и не следва да се счита за правна консултация. Целта ни е да предоставим обща информация на език, достъпен за широката аудитория, но без това да има силата на правен съвет. При необходимост от такъв ви препоръчваме да се обърнете към специалист.