Преди да се говори за законна лихва, трябва да се уточни, какво означава „лихва“. Лихвата всъщност е онази сума, с която длъжник възнаграждава лицето (или банка, фирма и т.н.), което му е отпуснало пари назаем. Когато изплатите обратно заема, общата върната сума е като правило по-голяма от заетата заради лихвата. Обикновено когато мислим за лихва, се сещаме за лихвата, която е определена от договора за кредит. Това е договорна лихва. Но има и лихва, която не се определя от договора и не се прилага само върху кредити.
Когато лихви по задължения се определят от държавен закон или постановление, то тези лихви се наричат законни. Това означава, че лихвата се дължи по силата на нормативна разпоредба. Освен това, съгласно установения закон, лихвите върху данъци, такси, неплатени вноски по застраховане на имущество и друг паричен дълг към държавата (отчисления, вноски и т.н.) подлежат на законна лихва. Това е и част от основната разлика между законната лихва и договорната лихва – случаите, в които те се прилагат, са принципно различни. Изчисляването на законната лихва също се различава, като методологията и всички останали детайли по отношение на валута, срокове, размер и т.н. се определят в съответното Постановление на Министерския съвет.
Мораторна лихва (закъснителна лихва) също е законна лихва върху паричен дълг. Изплаща се от длъжник при забавяне в изплащането на задължение. Когато един паричен дълг е доведен до забавяне, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на закъснението. Когато задължението е рамкирано със срок, то задължението се счита за закъсняло след изтичането на срока. Ако такъв срок няма, се счита, че има забавяне, когато длъжникът е поканен от кредитора по условия и ред, определени в съответния закон. В тези случаи се начислява мораторна лихва.
Тъй като законните лихви по задължения се фиксират не от договора за заем, а от закон, то тялото, което я определя, е Министерският съвет. Министерският съвет може да приеме постановление, с което да узакони годишния размер на законната лихва. Важно е да се следи актуалното Постановление на Министерския съвет за законната лихва за дадената година. Законната лихва е преминала доста промени от появата й в българското законодателство. И съответно човек, който работи с нея, трябва да се информира своевременно. Ако през 1998 г. са действали едни правила за законна лихва, то днес те са други.
Съгласно информацията и съответните постановления от 2015 година, размерът на законната лихва е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода на забава, увеличен с 10 процентни пункта. Тъй като Министерският съвет определя годишния размер на законната лихва, то съответно дневната законна лихва за просрочени задължения е 1/360 от годишния размер. Лихвеният процент също така е разделен на полугодия. Първото полугодие включва периода 1 януари – 1 юли. Второто полугодие съответно започва от 1 юли. Законната лихва следва да се изчислява според лихвения процент, определен от Българската народна банка за съответното полугодие.
Размерът на лихвения процент се публикува своевременно на сайта на Българската народна банка. А също така се обнародва в „Държавен вестник”. Всеки длъжник, който се интересува от размера на своите лихви по задължения, а също така има нужда от допълнителна информация относно методиката за тяхното определяне, постановлението на Министерския съвет, което ги определя, или каквато и да е друга информация по темата, може да отвори сайта на Българската народна банка, „Държавен вестник“ или съответните нормативни актове в интернет.
Отговорът накратко е „да“. Когато тази законна лихва се прилага за задължение в лева, се прилагат едни стандартни правила. Когато обаче задължението е в евро, действат различни правила, които са рамкирани в съответното Постановление на Министерския съвет. Това е важно, защото дълго време подобно диференциране не е съществувало. Определянето на лихвения процент за задължения в евро зависи от лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка по основните операции по рефинансиране, в сила от 1 януари и съответно от 1 юли на въпросната година.
Ако изчисляването на законна лихва ви се струва сложно, то не се притеснявайте. В интернет съществуват редица калкулатори на законна лихва, които ще ви помогнат в сметките. Тяхната функционалност е относително елементарна: има няколкото полета, в които да въведете основните величини на сметката ви. Тези полета включват: дължима сума, вид на задължението (данъци, такси, държавни вземания), срок на задължението. Оттам следва просто изчислението, което се прави от компютъра. Внимателно проверете какви данни използва съответният калкулатор на законна лихва. Искате да се убедите, че данните са актуални, защото те се променят според години и както стана ясно – според полугодия.
Допълнителна информация за законната лихва може да откриете не само на споменатите официални сайтове на български институции, но и на сайтове за европейско право. Има редица частни правни фирми, които също така публикуват своя коментар по този въпрос в интернет и подробно разглеждат правните особености на законната лихва. Това ще ви помогне в нейното разбиране и изчисляване. Някои сайтове също така препоръчват конкретни калкулатори на законна лихва. Тези сайтове обикновено предлагат и линкове към официална и актуална информация за размера на законната лихва и методиката по изчисляването й за съответния период. Това са като правило други сайтове с авторитет и достоверност, които служат като бази данни за правна информация. Това означава, че ако се доверявате на сайта, може да се доверите и на предложените от него калкулатор и източници.